Въведение

През последните десетилетия иновациите са трансформирали стандарта на живот. Средната продължителност на живота се е повишила; основните здравни грижи и образование са широко достъпни и за повечето хора доходите нарастват. Тези данни сочат, че промените в световен мащаб се движат по посока положително развитие. Според проучване на „Евробарометър“, в което Европейският съюз се определя като „световната суперсила в категория „начин на живот“, три четвърти от гражданите на ЕС вярват, че работното място печели от технологиите. Две трети от тях твърдят, че технологиите ще бъдат от полза за обществото и ще подобрят качеството им на живот още повече. Промените, свързани с въвеждането на нови технологии водят до промяна в работната среда, в организацията на работа, в изискванията към работещите. Възникват нови рискове.

Като „нов професионален риск за здравето и безопасността“ (EU-OSHA, 2005) се дефинира всеки професионален риск, който:

• преди това е бил неизвестен и е причинен от нови процеси, нови технологии, нови видове работни места или промяна в социалната организация;
• дългогодишен проблем, който отскоро се приема за риск в резултат на промяна в социалните или обществените възприятия;
• дългогодишен проблем, който новите научни знания позволяват да бъдат идентифицирани като риск.

Някои нови синдроми, причинени от промени в работата и условията на труд, могат да образуват нова комбинация от оплаквания за здравето, произтичащи от неизвестни досега причини за тези симптоми. В други случаи новите данни позволяват да се създадат нови връзки между причините и последиците между известни нарушения на здравето и съществуващи рискови фактори (като рак на гърдата поради продължителна работа в нощна смяна или респираторни заболявания, причинени от фин прах).

Тенденция в развитите икономики е заетостта да нараства най-бързо при високо квалифицираните професии, но и при нискоквалифицирания труд, изискващ сръчност. Едновременно с това намалява при професии изискващи средна квалификация, като напр. оператори на машини. Този фактор с времето може да доведе до растящо неравенство в социалния статус на населението. В европейските държави със среден доход като България и Румъния търсенето на работници в професии, включващи нерутинни когнитивни и междуличностни умения, се увеличава, като същевременно търсенето на работници в ръчна професия с ниска квалификация остава стабилно.

Факт е, че производствените работни места отстъпват място на автоматизацията. Работниците, които извършват рутинни задачи са най-уязвими към замяна от този тип. Някои от задачите, подлежащи на автоматизация, са ръчни или физически, като управление на заваряващи машини, сглобяване на детайли или управление на мотокари. Други са когнитивни – напр. изготвяне на счетоводни отчети и ведомости. Тези промени водят до нарастващ страх от безработица. Загубата на работни места, поради въвеждане на автоматизация, променя социалния статус и качеството на живот на работниците с всички произичащи от това рискове за здравето. Изграждането на нови умения, адекватни на промените, изисква силни основи на човешкия капитал и учене през целия живот. Хората, които от ранна възраст са получили образование на широка основа и имат навици за учене, по-лесно се справят с предявените претенции към тях.

Особености на новите форми на работа

Европейският център за наблюдение на риска EU-OSHA ръководи прогнозни проекти, целящи оценяване на възможните последици от новите технологии, новите начини на работа и социалните промени за безопасността и здравето на работещите в Европа. Някои от проучените области по отношение на здравето и безопасността са „краудсорсинг“; роботика; триизмерен печат; електронната търговия на дребно; „зелени“ работни места; допингови средства; работа с опасни вещества – биологични и химични агенти.

Краудсорсинг

С това понятие се обозначава нова форма на работа, при която дейността се премества от традиционен офис в дома на работещия, на когото се възлага работа чрез включване в електронната мрежа. Определя се още като „работна сила при поискване“ или „цифрова работна ръка“. В последното десетилетие възникват големи международни компании, които доставят посреднически услуги, включително „глобални доставки“, при които работници от различни части на света предоставят определени услуги, независимо от местоположението си. Броят на тези работещи непрекъснато се увеличава (crowd, англ. тълпа, навалица), което позволява появата на изцяло нови форми на организация на работа, координирани от онлайн платформи.  Това обхваща редица форми на работа, които се различават по определени критерии: професионален статус (вариращ от висококвалифицирана професионална консултация до рутинни микро задачи); начина на извършване на работа – онлайн или офлайн (с онлайн координация); местоположението на работата (дома, помещенията на работодателя или другаде); трудовият статус на работниците (служител или самостоятелно наето лице); и дали работата се извършва за фирма или частен клиент. Други променливи включват дали тя се изпълнява като основна работа или като допълнителен източник на доходи и по какъв начин се заплаща – с  редовна заплата, почасова ставка или частна ставка.

Широкият спектър от рискове за здравето и безопасността се обуславя от разнородните задачи, изпълнявани от множество работници, намиращи се на най-разнообразни места, в които се извършва работата с компютър. Като проблеми се очертават

• Несигурността на трудовата заетост
• Проникването на работата в неработна обстановка
• Интензивността на работа (често без почивка и без рамки на работното време)
• Изолация (дори при работещите във „виртуални екипи“).

Изолацията, необходимостта от самоуправление, липсата на социална подкрепа и изискването за автономност, увеличават психосоциалните рискове. Всички изброени фактори в комбинация могат да създадат синергични ефекти, водещи до рискови резултати, вариращи от психо-емоционален стрес до физически увреждания, като заболявания на зрителния анализатор или мускулно-скелетни проблеми.

Роботика

Индустриалният робот е „автоматично контролируем многопрофилен, многофункционален манипулатор … за използване в индустриални приложения за автоматизация.” (дефинирано в стандарта ISO 8373: 1994) Съществуват и роботи, предназначени за обслужване на хората. Те са проектирани да се грижат за хората и да проявяват интелигентно поведение за изпълнение на поставените задачи.

Роботите условно се разделят в  три класа: Роботите от клас 1 заместват хората по време на работа в замърсена, опасна среда и монотонни операции. Роботите от клас 2 са предназначени да се грижат за комфорта на хората – подпомагат възрастни хора при изпълнение на някои задачи, грижат се за пациенти или работят съвместно с хората. Роботите от клас 3 извършват дейности върху хора, например медицински роботи за диагностика, хирургия, лечение и рехабилитация.

Роботите първоначално са създадени за изпълнение на прости работни задачи, но все по-често те се изграждат така, че да мислят, използвайки изкуствен интелект. „Простият“ робот е машина, която зависи от софтуер, създаден за конкретен проблем. А „сложният“ е хипотетична машина, която проявява поведение умело и гъвкаво като това на хората. Относителното предимство на интелигентните машини е свързано с тяхната способност да извършват различни движения и да „мислят“ безкрайно и неуморно. Днес при проектирането на роботи акцентът пада върху способността им да следват модели и в резултат на това те обикновено са високо специализирани. В не твърде далечно бъдеще това ще се промени и ще има роботи, които могат да работят върху широк спектър от задачи и да имитират и перифразират хората.

Разпространението на иновациите в роботика има важно значение за бъдещето на работата. Роботите предлагат възможност за поддържане на високи нива на промишлено производство в страни с високи разходи за труд. Те също така ще позволят да се извършват дейности и задачи, които не могат да бъдат изпълнявани от хора – например анализ, одит и редактиране на огромни бази данни или трудна работа в опасна среда. Нещо повече, в настоящия контекст на застаряващо население, роботите са положително решение за намаляващия брой хора в трудоспособна възраст и увеличаващата се стойност на ръчния труд.

Най-големите ползи за БЗР при широкото използване на роботиката е заместването на хора, работещи в нездравословна или опасна среда – в космоса, отбраната, сигурността или в ядрената индустрия. Избягва се експозицията на работници на опасни агенти и условия. Намаляват се физически, ергономични и психосоциални рискове.

В бъдеще роботите ще увеличат своята самостоятелност и сътрудничеството човек – робот ще приеме напълно нови форми. Технологията на роботиката е тясно свързана с развитие на протезирането и имплантирането. Впечатляващи са модерните разработки на мозъково-компютърни интерфейси; протези, съчетани с нервната система; изкуствено зрение; импланти и дори невро-чипове. Тези постижения на роботиката позволяват не само да се справят с уврежданията, но и подобряват възможностите на здрави индивиди. Например „екзоскелети“ увеличават капацитета на работниците да пренасят товари; използват се и като средства за рехабилитация или помощни средства, които позволяват връщане на работа за хора с увреждания. Освен очакваните ползи от роботизацията има и предизвикателства за безопасността и здравето при работа, поради непроучения ефект на взаимодействието „човек – машина“.

Триизмерен печат

Триизмерен печат или „3D печат“ е термин обозначаващ техника в производството на продукти (съществуващи само като компютърен файл), които се оформят чрез машина, полагаща суровини на слоеве [8]. Компютърно генерираният дизайн е разделен цифрово на хиляди слоеве.  Те се полагат един върху друг посредством печатаща глава, оборудвана с лазер, ултравиолетов (UV) лъч, нагревател и т.н., за да се свърже синтетичен материал. Екструдираният материал може да бъде течност, прах, синтетична нишка или органичен материал, като керамика или каучук.

Първите материали, прилагани при 3D печата са синтетични пластмаси. Броят на материалите, които могат да се използват с 3D принтери, се е увеличил много през последните 10 години. Сега „традиционните“ материали като керамика, стомана, стъкло и дори дърво се използват широко. Изследванията показват, че по време на печат настолните 3D принтери носят риск от отделяне на голям брой ултра фини частици (UFPs; частици по-малко от 100 nm) както и опасни летливи органични съединения. Материалите, използвани при 3D печат в индустрията, се различават от тези, използвани в домашна среда. Най-често използван е полиамида (найлон) в течна форма, както и под формата на прах; това е пластмаса на маслена основа. По време на нагряването се отделят токсични изпарения. Затова като задължителна предпазна мярка е необходима вентилация. За предпочитане е принтера да бъде изолиран, така че да се предотврати разпространението на емисиите във въздуха на работното място.

Увеличава се използването на нови, интелигентни материали, които реагират на разликите в топлината, налягането или светлината след производството (напр. нано-въглероди). Въвеждането на тези високотехнологични материали изисква внимателно проучване на безопасността, тъй като повечето от тези материали са все още експериментални.

Електронна търговия на дребно

Електронната търговия на дребно представлява продажби от предприятия на клиенти, при които физически лица закупуват продукти в интернет. Тя е удобна и икономична за купувача. За продавача поражда множество затруднения, поради необходимостта от допълнителна логистика за доставката на стоки директно до вратата на купувача. Въпреки трудностите, електронната търговия на дребно трайно изпреварва ръста на традиционната търговия. За да отговорят на високите изисквания на клиентите, електронните търговци на дребно все повече автоматизират своята дейност, като възлагат работа „на парче“, по отделни заявки, и свеждат до минимум разходите във всички аспекти на своя бизнес.

Нарастването на преките доставки до отделни клиенти изисква от работниците да вземат закупения продукт директно от склада, да го транспортират до мястото за опаковане и да го изпратят. С развитието на сектора за дистрибуция все по-често започват да се използват полуавтоматични системи, изискващи все по-малко ръчни операции или човешка дейност. Много от повторяемите, времеемки и тежки ръчни операции могат да бъдат механизирани или автоматизирани. Така отпада необходимостта операторите да изминават километри при намирането и събирането на необходимите продукти от огромни складови пространства. Намалява и физическото натоварване при ръчна работа с тежести, но възниква нов риск – възможност за увреждане на мускулно-скелетната система, поради честата повторяемост на операциите.

Множеството потенциални доставчици при електронната търговия са изправени пред огромна конкуренция. Начините, чрез които се опитват да спечелят клиента са по-кратки срокове за доставка и по-ниски цени на услугата. „Бързо“ и „евтино“ са фактори, които често се изключват взаимно, и за осигуряването на тези услуги е необходимо да се контролират разходите. Това води до компромиси при инвестирането в „здравословни работни места“. Влиянието върху работните места е в посока намаляване размера на обектите за продажба, ускоряване на темпа на работа в складовете и повече шофиране за извършване на доставки.

Потенциални нови рискове при работа

Страните от Европейския съюз са осъзнали необходимостта от опазване на околната среда. Те предприемат активни действия за намаляване на емисиите на парникови газове, за увеличаване на енергийната ефективност, за насърчаване на възобновяемата енергия, както и за намаляване на отпадъците. Екологичната политика води до появата на т.нар. зелени работни места – работни места, които допринасят за опазване на околната среда или за възстановяване до първоначалното й състояние. Зелените работни места трябва да осигуряват безопасни, здравословни и приемливи условия на труд, като така ще допринесат за интелигентен и устойчив растеж, съобразно целите на Стратегията „Европа 2020“ на Европейската комисия. Постигането на целите на „зелената икономика“ се очаква да доведе до бърз икономически растеж – например увеличаването на възобновяемата енергия и енергийната ефективност с 20 % в сравнение с нивата от 1990 г. се очаква да доведат до над 1 милион нови работни места в ЕС. Слънчевата енергия, вятърната енергия, технологията за биомаса и рециклирането на отпадъци са области на зелената икономика, отбелязващи развитие.

Проучванията, обаче, отчитат факта, че не винаги положителните действия за опазване на околната среда са безопасни за работещите в тази сфера, тъй като през последните години  се увеличил броя на пострадалите при трудови злополуки. Необходимо е по отношение на тази бързо развиваща се област да се проучат опасните елементи в работната среда и да се гарантира, че това, което е добро за околната среда, е добро и за работниците.

Употреба на медикаменти за повишаване на ефективността

„Когнитивно-подобряващи лекарства“ са фармацевтични вещества, за които се твърди, че подобряват умствените показатели като фокус, концентрация, памет или мотивация. Използването на лекарства по немедицински причини като „когнитивни подобрители“ започва да се разпространява сред студентите и определени групи работници. В условията на все по-конкурентно общество и работна среда се очаква употребата на тези медикаменти да нараства в бъдеще, докато дългосрочните последици все още не са известни.

Медикаментите „за повишаване на ефективността“ претендират за подобряване на двигателните умения или на емоционалните състояния, например справяне с тревожност, свързана с изпълнение на определени работни задачи или насърчаване на чувството за доверие и принадлежност. Важно е да отбележим, че не съществуват лицензирани медикаменти, които да се предписват като „когнитивни подобрители“.

В практиката съществуват доказателства за конкретни групи, които използват или злоупотребяват с лекарства за повишаване на ефективността при работа: военнослужещи – използват медикаменти увеличаващи физическата и емоционална устойчивост; транспортни работници – използват стимуланти за справяне с дългите смени при шофирането на дълги разстояния; работниците на смени, включително спешните служби и здравеопазването, са свързани с употребата на медикаменти за повишаване на ефективността, за да подпомогнат будността и да се справят с баланса между работа и живот. Работната среда, оказваща емоционален натиск, включва и други групи работещи – търговци, учени, адвокати, които имат нужда да се справят със сложни ситуации, да подобрят концентрацията и паметта си.

Основният фокус при употребата на медикаменти за подобряване на работоспособността е върху когнитивните ефекти. При проучване на влиянието им трябва да се държи сметка за ефекта едновременно върху физиката и върху психиката:

– Амфетамини: повишен риск от сърдечни проблеми, високо кръвно налягане и инсулт; пристрастяване; проблеми с психичното здраве;

• Метилфенидат: сходни рискове с амфетамините, но потенциално по-малко пристрастяващи; повече неблагоприятни симптоми при продължителна употреба, особено психотични разстройства при непълнолетни.
• Модафинил: кожни реакции; сърдечни проблеми, високо кръвно налягане и аритмии; психотични разстройства. Счита се, че рискът от зависимост е малък при краткосрочна употреба, но е възможен при дългосрочна и честа употреба.

Употребата на вещества от този тип не е неизменна част от работата. Работната среда само провокира отделни личности да ги използват. Това прави изследването на проблема трудно.

Освен описаните медикаменти, опасни вещества съществуват и като обективен рисков фактор на работната среда.  Такива вещества са всички течни, газообразни или твърди тела, които излагат на риск здравето или безопасността на работниците. В цяла Европа милиони работници попадат в контакт с химични и биологични агенти, които могат да увредят здравето им.

Биологични агенти

Биологичните агенти включват вируси, бактерии, гъбички и паразити, като могат да причинят здравословни проблеми както директно, така и чрез експозиция на свързаните с тях токсини или алергени. Експозицията на биологични агенти по време на работа може да бъде свързана с редица здравословни проблеми, включително инфекциозни заболявания, ракови заболявания и алергии.

Работещите в икономически дейности като здравеопазване и ветеринарни услуги, селско стопанство, управление на отпадни води и лаборатории, са изложени на риск от биологични агенти в по-голяма степен. Дейността им може да е свързана с директен допир до микроби или да бъдат изложени на тях чрез контакт, например с телесни течности или почва. Ако източникът на експозиция на биологичния агент е известен, относително лесно е да се предотвратят неблагоприятните ефекти върху здравето. Управлението на риска от неизвестни източници на експозиция е много по-трудно.

Работещите в контакт с животни или с аерозоли, прах и повърхности, замърсени с техни секреции са изложени на риск от зоонози – болести, предаващи се от животни на хора. През ХХІ-ви век възникват нови патогени като атипична пневмония (ТОРС) и птичи грип.

Работещите в световната търговия и транспорт, както и други, които са в контакт със заразени хора, например летателните екипажи, са също високо рискови групи. Остри огнищни инфекции като холерата и жълтата треска се проявяват отново. Предвид скоростта и обема на международния трафик и търговия – възможно е патогенът бързо да се разпространи по света, давайки начало на нова епидемия или дори пандемия.

При здравните работници боравенето с медицински отпадъци и игли може да доведе до други инфекции, включително хепатит и заразяване с човешки имунодефицитен вирус (ХИВ).

Традиционно смятани за безопасни работни места, като офиси, също могат да бъдат изложени на биологичен риск, поради качеството на въздуха в помещенията. Появява се ново понятие – „синдром на болната сграда“. Лошото поддържане на водните и климатичните системи води до разпространяване на биологични агенти. Съществува риск от развитие на легионерска болест. Някои симптоми при работещите в затворени помещения, погрешно приемани за причинени от грипоподобни заболявания, често са резултат от биологични агенти, развили се в лошо поддържани климатични инсталации. Експозицията на плесени, може да причини астма, възпаления на горните дихателни пътища, главоболие, грипоподобни симптоми, инфекции, алергични заболявания и възпаление на носа, гърлото, очите и кожата. Открити са над 100 000 вида плесени, като по света вероятно има около 1,5 милиона. Пренасяни по въздуха плесени са намерени и при обработването на отпадъци и канализационни води, в памукопреработващи предприятия и в селскостопанския сектор.

Работещите в промишлеността с животински продукти; изследователи, които работят с гризачи; обработваши отпадъци, включително канализационни води и дори работещите в затворени помещения са изложени на специфичен риск от ендотоксини. Ендотоксините се развиват във всяка работна среда, където има органичен прах. Клиничните ефекти варират от треска, инфекциозни заболявания, остри токсични ефекти, алергии, хроничен бронхит и астмоподобни синдроми до септичен шок, увреждане на органи и дори смърт.

В работната среда понякога се наблюдават случаи на комбинирана експозиция на биологични агенти и химикали. Тази комбинирана експозиция поставя множество проблеми, тъй като обхватът на потенциалните ефекти върху здравето е широк. Трудно е да се оцени възможния риск, както и да се определи кой от компонентите какъв здравен ефект причинява.

Химични агенти

17 % от работниците в ЕС съобщават, че са изложени на въздействието на химически продукти или вещества в продължение на най-малко една четвърт от работното си време, а 15 % съобщават, че вдишват дим, пушек, прахообразни продукти или прах, когато са на работа. Опасните вещества в строителния сектор и при обработването на отпадъци са сочени като нововъзникващи рискове. Рециклирането на електрическо и електронно оборудване, както и на бракувани автомобили, които съдържат олово, кадмий, живак и полихлорирани бифенили се увеличава, а в преработката се включват все повече работници. Опасни са също и генерирането на прах, аерозолите и летливите органични съединения.

Нововъзникващи рискове се появяват при работа с канцерогени и мутагени. Някои силно опасни вещества – като азбест или полихлорирани бифенили (PCBs), днес са забранени или поставени под строг контрол. Други потенциално вредни вещества обаче са все още широко използвани, като е въведено законодателство, което да гарантира, че свързаните с тях рискове се управляват адекватно. Азбестът, кристалният силициев диоксид, дървесният прах, органичните разтворители, веществата, предизвикващи ендокринни смущения, устойчивите органични замърсители, ароматните амини, биоцидите, азотните бои и комбинираното излагане на няколко канцерогена са изключително опасни вещества. Всяка година около 95000 смъртни случая, вследствие на рак, вероятно са свързани с работата, което би могло да превърне рака в един от основните свързани с труда причинители на смърт в ЕС.

Отработените дизелови газове се класифицират като „вероятно канцерогенни“  (класификация на Международната агенция за изследване на рака (IARC)). Те може да бъдат причина за рак на белите дробове, както и нераково увреждане на белите дробове. Необходими са повече изследвания относно въздействието им върху здравето.

Изкуствените синтетични и минерални влакна (ИСМВ) са непрекъснато развиващи се материали. При вдишването на тези влакнести структури нараства възможността от възникване на възпалителни, цитотоксични и канцерогенни проблеми – колкото по-дълги и по-тънки са влакната, толкова по-опасни са те. Предполага се, че ИСМВ може да имат биологична активност, но това трябва да бъде оценено при епидемиологични изследвания. За точното измерване на размера на влакната се използват стандартни методи, при които се вземат проби от въздуха.

Алергизиращи и сенсибилизиращи агенти. Производството на лепила, бои, покрития и сложни полимерни структури е съпътствано с непрекъснатото търсене на нови епоксидни смоли с подобрени свойства. Новите вещества може да имат неизвестни неблагоприятни въздействия върху здравето. Епоксидните смоли са основен причинител на професионалното заболяване алергичен контактен дерматит. На тях може да се дължат и кожна сенсибилизация, дразнене на очите и дихателните пътища, контактна уртикария, ринит и астма. Кожната сенсибилизация, провокирана от епоксиди, е един от проблемите в строителството, където изискванията за чисто работно място и използване на защитни ръкавици често не се изпълняват.

Изоцианатите намират широко приложение в производството на пяна, влакна, еластомери, строителни изолационни материали, бои и лакове. Експозицията на изоцианати е възможна не само в етапа на производството, но и при използването на полиуретанови продукти, съдържащи изоцианати – при боядисване със спрей, заваряване или премахване на стара боя на автомобили.

Наночастиците намират все по-голямо приложение. Те могат да имат съвсем различни свойства при едни и същи материали в макромащаб. Все още не е натрупана достатъчно информация по отношение на здравето и безопасността при работа с различните по вид частици. При експериментални условия се наблюдават ефекти върху човека, свързани с оксидативен стрес, възпалителни реакции или дори генотоксични ефекти. Както при всички химични вещества, потенциалната вреда от наноматериалите зависи от дозата, на която са изложени работещите.